Почувства ли дъха на есента,
когато нежно покрай нас минава,
челото й в златистата зора
с божествена любов ни озарява?

Намери ли в деня си сърцеслов,
да стоплиш някого и в хладно време,
не е бездушна, есента, любов,
тя в капка дъжд успява да ни вземе

и да ни понесе към красотата,
различна от сезоните дотук,
и можем да открием и в тъгата й,
че двамата сме с теб един за друг!

22 октомври 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Ето и в това стихотворение - с внезапното "сърцеслов". Каква неочаквана и красива поетична находка, наред с повествованието на есенната естетика и шествието на едно възвишено чувство из нейните златни лабиринти. Поздравявам те за прекрасния и извисяващ духа стих!