Постинг
16.03.2017 15:07 -
Ради Найденов от 9 септ 1944 г. и издънката Ради Найденов – служебен министър на МВнР сега
Автор: tempis75
Категория: Политика
Прочетен: 1278 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2017 15:12
Прочетен: 1278 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.03.2017 15:12
Дядото:
Ради Найденов е роден на 5 юли 1895 г. в с. Бъркач, Плевенско. През 1912 година завършва Плевенската гимназия. След това до 1915 година учителства в с. Смоляновци и с. Ъглен. От 1932 година става член на БЗНС „Пладне“. От 1932 до 1985 година е член на Управителния съвет на БЗНС. В периода 1946 до 1962 година е министър на правосъдието. ОТ 1962 до 1971 година е член на Президиума на Народното събрание. Умира на 14 януари 1985 в град София. Герой на социалистическия труд и носител на орден „Георги Димитров“.[2]
Издънката:
Ради Найденов е роден в София на 24 август 1962 г. Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС след 1945 година. Участник в Септемвриското въстание през 1923 година. Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков. Образование Завършва Немската гимназия в София през 1981 г.[1][2][3] Следва специалност „Международни отношения“ в УНСС от 1983 до 1989 г., която завършва със степен магистър. През 1993 г. завършва курс за млади дипломати към Европейския колеж за изследвания в областта на международната политика и политика за сигурност – център „Джордж Маршал“. Специализира в Германия, Франция и САЩ. Владее немски, руски и английски език. Кариера Започва кариерата си като външнополитически сътрудник в БЗНС през 1990 година, където работи до 1992 г. През 1992 г. е експерт в Управление „Политика и сигурност“ в Министерството на отбраната.[2] Работи в Министерството на външните работи от декември 1992 г. Заема позициите аташе, трети секретар в посолството на България в Швейцария (1994 – 1996), първи секретар в посолството в Германия (1999 – 2001). От 2005 до 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба. От февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия.
От 2001 до 2002 г. е заместник-министър на отбраната. До 2005 г. е началник на кабинета на министър-председателя на България (по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски).
Външният ни служебен министър отбеляза вчера, че десетгодишнината от пълноправното членство на България в ЕС е добър повод за равносметка на политическите, обществените и човешките измерения на това, по думите му, изключително важно събитие. Той обобщи постигнатото - страната ни е част от най-големия пазар в света, в развитието и модернизирането на българските региони и инфраструктура са инвестирани десетки милиарди европейски средства, прилагането на европейските правила е създало предпоставки за нарастване на чуждите инвестиции и за по-чиста околна среда, българските граждани имат повече възможности за развитие благодарение на свободата на движение в ЕС, а България е равноправен участник в определянето на европейските политики.
Ради Найденов е роден на 5 юли 1895 г. в с. Бъркач, Плевенско. През 1912 година завършва Плевенската гимназия. След това до 1915 година учителства в с. Смоляновци и с. Ъглен. От 1932 година става член на БЗНС „Пладне“. От 1932 до 1985 година е член на Управителния съвет на БЗНС. В периода 1946 до 1962 година е министър на правосъдието. ОТ 1962 до 1971 година е член на Президиума на Народното събрание. Умира на 14 януари 1985 в град София. Герой на социалистическия труд и носител на орден „Георги Димитров“.[2]
Издънката:
Ради Найденов е роден в София на 24 август 1962 г. Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС след 1945 година. Участник в Септемвриското въстание през 1923 година. Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков. Образование Завършва Немската гимназия в София през 1981 г.[1][2][3] Следва специалност „Международни отношения“ в УНСС от 1983 до 1989 г., която завършва със степен магистър. През 1993 г. завършва курс за млади дипломати към Европейския колеж за изследвания в областта на международната политика и политика за сигурност – център „Джордж Маршал“. Специализира в Германия, Франция и САЩ. Владее немски, руски и английски език. Кариера Започва кариерата си като външнополитически сътрудник в БЗНС през 1990 година, където работи до 1992 г. През 1992 г. е експерт в Управление „Политика и сигурност“ в Министерството на отбраната.[2] Работи в Министерството на външните работи от декември 1992 г. Заема позициите аташе, трети секретар в посолството на България в Швейцария (1994 – 1996), първи секретар в посолството в Германия (1999 – 2001). От 2005 до 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба. От февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия.
От 2001 до 2002 г. е заместник-министър на отбраната. До 2005 г. е началник на кабинета на министър-председателя на България (по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски).
Външният ни служебен министър отбеляза вчера, че десетгодишнината от пълноправното членство на България в ЕС е добър повод за равносметка на политическите, обществените и човешките измерения на това, по думите му, изключително важно събитие. Той обобщи постигнатото - страната ни е част от най-големия пазар в света, в развитието и модернизирането на българските региони и инфраструктура са инвестирани десетки милиарди европейски средства, прилагането на европейските правила е създало предпоставки за нарастване на чуждите инвестиции и за по-чиста околна среда, българските граждани имат повече възможности за развитие благодарение на свободата на движение в ЕС, а България е равноправен участник в определянето на европейските политики.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
